Огромен змей е лятото в пустините  гори задъхан въздуха до

Огромен дракон е лятото в пустините 
гори запъхтян въздуха до смърт 
и слънцето гори върху къпините, 
къпините и нивите кипят.

И аз ходя и диря те загубена 
в пламтящите и утринни нивя, 
о, мое слънце измежду земята влюбено, 
със дребната и радостна глава.

И сладостен мед гори и пей по устните, 
в кръвта ми плуват хиляди звезди, 
аз ида и над мене се отпуснаха 
на лятото металните гърди.

Задъхвам се от задух и жадност огнена, 
петите ми са пламнали в пръстта 
и пее и потъва, бясно погнато, 
сърцето ми в бездънните жита.

Огромен дракон е лятото в пустините, 
задъхана е черната земя, 
аз пия сок и тъга от къпините 
и диря те, и в нивите ходя.

Картина: Петър Мичев